скулптури на сърца

 

сърцата бяха планети

 

печатна машина

на мисли

захвърлена

в приемателния пункт

за желязо

памет

просната по

зъберите на ежедневието

да я кълват лешоядите

на забравата

любов заложена

в компютър

изчисляващ

бъдещето на чувствата до

стотни хладина

 

сезон на

слънце и луна

земя

земя

земя

обръсната от скалпела на живите

до там където ако стигнеш

ще се блъснеш в небето

триптих за мъртвото пране

1

Уморих мисълта

бавно напуснах пространството

от глаголи  На слизане

тръгнах залитайки

вместо надолу 

Без да броя стъпалата - знаех

че са пак толкова и...

преди да затворя вратата

под носа на една измислица

не помня в каква

концентрация на искреност

е съществувало присъствието ми

2

прескочих главата

но цопнах в локвата кръв

не пресметнах крачките

и стъпих с десния

и щяха да останат петна

ако всичко това беше истина

3

опънаха два реда въжета

и комшиите започнаха питане

реката държеше позиция

по-тъмна от черно количество

и всичко започна от никъде

вятърът духна прането

реката достигна оградите

разделящи сегашно от минало

някой задърпа камбаната

но водата преля върху моста

после преля и прозорците

загаси в камината огъня

и добре че нямаше никой

отдавна всички бяха измрели

(за, на, с) или иван пейчев

                                 „Пристоят ми

                                 в това пристанище

                                 завърши.”

                                                 Иван Пейчев

Косата на

Иван Пейчев беше поет.

Вижте снимката.

Разбирай го,

както искаш, т.е.,

по най-удобния начин.

Казват, че през 1977-ма

починал естествено,

от естествена смърт?

Това за естественото е вярно,

но мисля,

че беше убит

от слънцето,

онова (не)същото, от което

споменаваше, че го болят очите.

Иване… (разпространено бълг. име)

поколенията нямат

сили за повече.

ПЕЙ,ЧЕ-в Иване,

има завършени пристанища,

а аз съм

слънцето, което те боли.

Май лъжем

публиката

с тези наши слънца, пристанища и т.н.,

поколенията нямат сили

за повече,

но успяват

с многоточията.

И „аз падам

един невероятен

гладиатор”,

който люпи

семки.

в мълчаливите коси...

 

                                На К.

 

В мълчаливите коси

нощта прегризва

утрото, разтваря

късните си шкафове

и разсипва

по килима минало.

 

В мълчаливите коси

две ръчички ровят

за усмивка,

сякаш търсят

щастие по покривите.

ДЪЛГА сън...

 

ДЪЛГА сън

                                        и

нощен ДИХАТЕЛНОСТ.

Поход над света –

разръфана ирония.

КРАЙНО ПОДходящо

мълча, мълчиш, мълчи,

мълчим, мълчите, мълчат,

двойнствено число,

женски,

(О)МЪЖки,

средЕН пр…

род.

кучещност

Кучета стари

празнуват по кучешки

останки от кули.

 

Насред бунището

кучките кучат

мирис на кученца.

 

С дарба за блудство

кучешки челюсти

давят гърлата си.

 

Кучета радостни,

кучета весели

лаят небето.

 

И малко смешно,

и малко тъмно

търсят куршуменост.

взривове

взривове. в стаята

на НИЩОТО е мястото

ми НА ЧОВЕК

мѝсли за себе си...

 

Мѝсли за себе си –

отминаващият

е излишен.

Разстояние до другите

не съществува,

защото и те

не съществуват.

 

Разстояние не съществува,

защото в разстоянието

не съществува нищо.

спомен за рисунка

                         „Всички ние сме измислени личности.”

                                                               Владета Йеротич

 

1

Мислят те за някой,

но ти си само себе си

и не знаят,

защо е изтръгнат полилея

и таванът е ослепяла котка;

защо фотьойлите са обърнати обратно,

а сядаш разсъблечен върху прага

и защо желанията

останаха

някъде в ниското;

 

2

нарисува лицето си

да се усмихва ехидно,

после излезе

и ги остави да те мислят за някой.

 

3

Ето ме но все пак съм

тук в леглото

облечено от мисли Таванът

съблича нощта си

и тя пада омачкана

върху лицето ми Дочувам звук -

почукване по пространството

ръката отскача като телефонен звън

и мисълта подрежда

въздуха на килограми

 

Някакви стъпки съобщават присъствие

но веднага се сещам че съм измислен

избО(Х)р

 

Ще.

Разбира се, че ще.

 

Влизаш в стаята.

Влизаш в леглото.

Влизаш в парното

и къде ли не

и излизаш

оттам и от другаде

и пак влизаш

и какво ли още не,

а:

мисля – не мисля

говоря – не говоря

ходя – не ходя

бягам – не бягам

скачам в – не скачам в

обичам – не обичам

и какво ли още(.) Не

е страшно,

защото предстои умиране.

И какво че,

каквото и да е,

след като предстои,

което знаеш?

 

Но говорят,

че съм само илюзия,

задължителна тук,

 

за да (мога) след да бъда

което не мога

да бъда И илюзията да пита

а истинското аз смутено да плача

като наведена от светлината сянка

да бъда

 

обичаш...

Обичаш
сегашното време на глаголите
прилагателните мразиш
а съществителни няма

И това стихотворение
се наричаше: СЕГАШНО
ВРЕМЕ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ

някъде там...

някъде там където
дъното ражда вика
или не някъде там
във вика на дъното
или не някъде там
в дъното на вика
или не някъде там където
викът няма дъно
се събуждам
сякаш след любов

измиваш тялото...

Измиваш тялото
и обличаш мръсната
риза от вчера.
Върху чисто тяло -
мръсни намерения.

(Мръсотията е ИзКОНнА И естестВЕНА
и чисти тела не съществуват.

ЧИСТОТАТА е наВИК и прикритие
НА ТЯЛОТО).

върху. нов. след

ИСТОРИЧЕСКО СНИЗХОЖДЕНИЕ

П.П.
Свръх
ИндивидуАз
Сетива
Звук
Светлина
Воля за
Поток на
Митът за
Погнуси
Песен за Ролан Б
Ферденанд дьо Фуко
Носорозите на Фром
В очакване на
ХХІ=ХХІІ и т. н.

ЛИРИЧЕСКО ПРЕКЛОНЕНИЕ

Той вървя и стигна до Реката.
Реката вървя и стигна до той.
Нито спря,
нито потече,
само разбра,
че той скочи.

ЦИТИРАНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Свалям ти шапка, скучна бабичко;
да беше сменила поне чаршафите.

несериозно стихотворение

  

                      На Хельо

Преди да седна

и след това,

а преди да легна

и някога. Се завръщат погребаните

вещи и една невещ.

А колко странно, че

преди да седна

и след това,

а преди да легна

и някога. Затърсих неотиването

и тук, и там,

и сега, и после,

и в, и на, и от, и за;

огън, земя,

въздух и вода

влизаха в стаята,

за да си спомня как връзвах

(като пандела за неконкретност)

върху ковчезите (им) смеха (си).

Но защото не съдържаха невещ,
гонех ги от стаята                            

като покварена ВЕЩици

и чувах обратния им смях,

полазващ по панелите.

И пак

преди да седна

и след това,

а преди да легна

и някога. Разтурвах, късах,

подреждах и залепях

всички отивания,

за да намеря неотиването

и онази сигурност, че

трябва (мога) да я имам,

не защото е невещ,

а защото я мисля за такава.

Качваш се...

Качваш се под
масата и рисуваш за лудо
съзнание После плюеш
върху сандвича защото обичам
наплюти сандвичи
Спираш да мислиш
а спираш да разбираш
че мислиш
и казваш че да се кача под
масата е толкова естествено
колкото и да обичам
наплюти сандвичи

поНЯКОГА

                 На Хельо понякога

поняКОГА си за-
МИСлено мом...,
коЕТО пита
кога мис еТО       

недовършена обич

                            На Хельо

(чам)Оби... ТЕ отдясно
не Не Н НЕ Не Н,е там
където се намира дясната
страна на тялото
ти

В настръхналите...

В настръхналите клони на косите ти
умира близостта ми като славей
и пръстите напипват само спомени,
забравени по пулса на снагата,
където ще оставят девет белега
ноктите на земното притегляне.

След теб...

След теб – умирам.

Последният спасител дезертираха.

Остана да ме пази самО болкиТЕ.

ИЛЮЗИЯ

Ще приютя лицето ти -
завинаги или някога -
между ония стръкове на паметта,
от които и срещите
не биха отронили спомен.

Но засега си като слънцето,
което наричат лятно.

х х х

 

В окото на прозореца

лятото оглежда

южния си дъжд.

И си помислих –

вятърът

бърка в очите ти.