„Всички ние сме измислени личности.”
Владета Йеротич
1
Мислят те за някой,
но ти си само себе си
и не знаят,
защо е изтръгнат полилея
и таванът е ослепяла котка;
защо фотьойлите са обърнати обратно,
а сядаш разсъблечен върху прага
и защо желанията
останаха
някъде в ниското;
2
нарисува лицето си
да се усмихва ехидно,
после излезе
и ги остави да те мислят за някой.
3
Ето ме но все пак съм
тук в леглото
облечено от мисли Таванът
съблича нощта си
и тя пада омачкана
върху лицето ми Дочувам звук -
почукване по пространството
ръката отскача като телефонен звън
и мисълта подрежда
въздуха на килограми
Някакви стъпки съобщават присъствие
но веднага се сещам че съм измислен
важното е да сме добре измислени - с въображение;)
ОтговорИзтриванеда! но въображението ни е в дефицит, Марта:)
ОтговорИзтриванецялото е хубаво, Рос, но това:
ОтговорИзтриване"нарисува лицето си
да се усмихва ехидно,
после излезе
и ги остави да те мислят за някой"
е много!
в най-скоро време ще ти напиша нещо или на пощата, или на лични в блог.бг - отдавна го мисля, но все не намирам кондиция за по-дълго писане:)
ОтговорИзтриванетова самочувствие, с което ме коментираш вече, ми харесва много повече...
благодаря!
:))) когато :))) умея да чакам :)
ОтговорИзтриваневинаги се радвам на писмата и съветите ти, знаеш колко ценя мнението ти, нали?!
разговорите с теб за литература, за думите, за изкуство са богатство!
и аз благодаря, Рос!