ИЛЮЗИЯ

Ще приютя лицето ти -
завинаги или някога -
между ония стръкове на паметта,
от които и срещите
не биха отронили спомен.

Но засега си като слънцето,
което наричат лятно.

х х х

 

В окото на прозореца

лятото оглежда

южния си дъжд.

И си помислих –

вятърът

бърка в очите ти.