петък, 30 декември 2011 г.

скулптури на сърца

 
сърцата бяха планети
 
печатна машина
на мисли
захвърлена
в приемателния пункт
за желязо
памет
просната по
зъберите на ежедневието
да я кълват лешоядите
на забравата
любов заложена
в компютър
изчисляващ
бъдещето на чувствата до
стотни хладина
 
сезон на
слънце и луна
земя
земя
земя
обръсната от скалпела на живите
до там където ако стигнеш
ще се блъснеш в небето

вторник, 6 декември 2011 г.

триптих за мъртвото пране

1
Уморих мисълта
бавно напуснах пространството
от глаголи  На слизане
тръгнах залитайки
вместо надолу 
Без да броя стъпалата - знаех
че са пак толкова и...
преди да затворя вратата
под носа на една измислица
не помня в каква
концентрация на искреност
е съществувало присъствието ми
2
прескочих главата
но цопнах в локвата кръв
не пресметнах крачките
и стъпих с десния
и щяха да останат петна
ако всичко това беше истина
3
опънаха два реда въжета
и комшиите започнаха питане
реката държеше позиция
по-тъмна от черно количество

и всичко започна от никъде

вятърът духна прането
реката достигна оградите
разделящи сегашно от минало
някой задърпа камбаната
но водата преля върху моста
после преля и прозорците
загаси в камината огъня

и добре че нямаше никой
отдавна всички бяха измрели