Ще.
Разбира се, че ще.
Влизаш в стаята.
Влизаш в леглото.
Влизаш в парното
и къде ли не
и излизаш
оттам и от другаде
и пак влизаш
и какво ли още не,
а:
мисля – не мисля
говоря – не говоря
ходя – не ходя
бягам – не бягам
скачам в – не скачам в
обичам – не обичам
и какво ли още(.) Не
е страшно,
защото предстои умиране.
И какво че,
каквото и да е,
след като предстои,
което знаеш?
Но говорят,
че съм само илюзия,
задължителна тук,
за да (мога) след да бъда
което не мога
да бъда И илюзията да пита
а истинското аз смутено да плача
като наведена от светлината сянка
да бъда
