конспирации по раменете на истината

Провирах любовта си през ключалките

на очите ти и между нас се мръкваше.

За себе си поиска много малко-

земя, звезди и … мъжката ми дързост.

1987

Шумен                             Росен Едикойси

и потъвам в чалгата...

На минута от себе си

сещам се за стълбата и дявола

за Смирненски и Цепелин се сещам

и замирисва на... завръщане

Лапите на облаците

надраскаха увисналото слънце

от кръвта напръскала косите ни

разстоянията девствени останаха

погалвам както някога главата

на изведнъж растящия ми син

цитирам му Бретон

...и се завръщам в себе си

бестселърът

Бестселърът на гадното ми самочувствие

изстърга спомените от небето ти.

Тананикам си (по) обратната страна на луната

и Флойд са по-реални от общуването.

Нали разбираш, че не се обяснявам в любов,

обяснявам се в докосване,

което е достатъчно за всичко.

И от отвъдното си спомням,

че бестселърите са зимата на твойто недоволство.

Някакси нахално би било

да пиша тези думи,

но го правя с надеждата,

че няма да ги прочетеш

или, че не би ги разбрала...

склеротично

цигара кафе 

скандал с жената която обичаш

децата спят в леглата 

роса по зениците

пресичаш булевардите

близо до пешеходните пътеки

пищящи гуми те фиксират

на два метра от истината

на 40 се заглеждаш

не по жените а по дърветата

псуваш към амортизираната дума „мечта”

приятелите те забравят

и ти ги забравяш

започваш да вярваш в неща

в които отдавна вече не вярваш

онези истинските

не не полудяваш

любов по време на залез

 

                                            На Д.

 

„Аз исках да напиша стихове

за гъвкавото злато на косите ти,

за люляка във нашата градина.

Но спря дъждът и над стобора вехт,

по влажните квадрати на асмите,

небето просна дрехата си синя.”

 

А ето какво се получи:

 

Позволи ми да стигна завоя на твоето щастие!

 

Правя крачка назад,

да налучкам ритъма на приближаване.

Когато умореното слънце

достигне сблъсъка на отвесното падане,

любовта ми ще бъде там,

точно на границата на залеза.

И, за да не прилича на самоубийство,

ще ми трябва спасението на погледа ти.

 

Ще бъдеш щастлива с цената на един поглед.

 

„Не се присмивай, аз разбирам сам,

че, вместо в търпеливата мастилница,

съм натопил перото си във здрача!”

искам...

                                              На Д.

 

Не искам да докосвам косите ти.

Не искам да докосвам лицето ти.

Дори не там, между краката ти.

Себе си искам да докосна.

Ако ме има.

за морето

                                                      „ За мен изкуството е храм, в който  ти

                                                        трябва да влизаш само на пръсти и то,

                                                        след като се събуеш на прага.”       

                                                       

                                                                                                     Георги Марков

В стаята ми няма море,

мисълта се мъчи да го създаде,

но то не се поддава на абстракции,

защото настроението ми е счупено,

като изпусната чаша от деветия етаж,

на 11-ти септември, в мига на удара.

Нареждам на брега аБОРИГЕНИТЕ на мисленето

Режа въжето на слънцето

…И от тъмната вода се надига цунами

голямо колкото Историята

…И аБОРИГЕНИТЕ

чакат своя Христос