„ За мен изкуството е храм, в който ти
трябва да влизаш само на пръсти и то,
след като се събуеш на прага.”
Георги Марков
В стаята ми няма море,
мисълта се мъчи да го създаде,
но то не се поддава на абстракции,
защото настроението ми е счупено,
като изпусната чаша от деветия етаж,
на 11-ти септември, в мига на удара.
Нареждам на брега аБОРИГЕНИТЕ на мисленето
Режа въжето на слънцето
…И от тъмната вода се надига цунами
голямо колкото Историята
…И аБОРИГЕНИТЕ
чакат своя Христос
Няма коментари:
Публикуване на коментар