„Всички ние сме измислени личности.”
Владета Йеротич
1
Мислят те за някой,
но ти си само себе си
и не знаят,
защо е изтръгнат полилея
и таванът е ослепяла котка;
защо фотьойлите са обърнати обратно,
а сядаш разсъблечен върху прага
и защо желанията
останаха
някъде в ниското;
2
нарисува лицето си
да се усмихва ехидно,
после излезе
и ги остави да те мислят за някой.
3
Ето ме но все пак съм
тук в леглото
облечено от мисли Таванът
съблича нощта си
и тя пада омачкана
върху лицето ми Дочувам звук -
почукване по пространството
ръката отскача като телефонен звън
и мисълта подрежда
въздуха на килограми
Някакви стъпки съобщават присъствие
но веднага се сещам че съм измислен
