1
Уморих мисълта
бавно напуснах пространството
от глаголи На слизане
тръгнах залитайки
вместо надолу
Без да броя стъпалата - знаех
че са пак толкова и...
преди да затворя вратата
под носа на една измислица
не помня в каква
концентрация на искреност
е съществувало присъствието ми
2
прескочих главата
но цопнах в локвата кръв
не пресметнах крачките
и стъпих с десния
и щяха да останат петна
ако всичко това беше истина
3
опънаха два реда въжета
и комшиите започнаха питане
реката държеше позиция
по-тъмна от черно количество
и всичко започна от никъде
вятърът духна прането
реката достигна оградите
разделящи сегашно от минало
някой задърпа камбаната
но водата преля върху моста
после преля и прозорците
загаси в камината огъня
и добре че нямаше никой
отдавна всички бяха измрели
Рос, за реката на твоята поезия ми трябват спасителни пояси!!!
ОтговорИзтриване...
на едно друго място Еми беше казала, че си голям!
аз само ще го повторя тук!
голям си!!!
тук някъде трябва да се усмихвам самодоволно, но защо ли не ми се отдава:)
ОтговорИзтриване...защото си от хората, които са носили кош с такова пране!
ОтговорИзтриванее, все пак поне електронна усмивка получих ;)
но, да, такова е усещането ми когато те чета, Рос!