„Пристоят ми
в това пристанище
завърши.”
Иван Пейчев
Косата на
Иван Пейчев беше поет.
Вижте снимката.
Разбирай го,
както искаш, т.е.,
по най-удобния начин.
Казват, че през 1977-ма
починал естествено,
от естествена смърт?
Това за естественото е вярно,
но мисля,
че беше убит
от слънцето,
онова (не)същото, от което
споменаваше, че го болят очите.
Иване… (разпространено бълг. име)
поколенията нямат
сили за повече.
ПЕЙ,ЧЕ-в Иване,
има завършени пристанища,
а аз съм
слънцето, което те боли.
Май лъжем
публиката
с тези наши слънца, пристанища и т.н.,
поколенията нямат сили
за повече,
но успяват
с многоточията.
И „аз падам
един невероятен
гладиатор”,
който люпи
семки.
Поклон!
ОтговорИзтриване:)))
ОтговорИзтриванеЧовек може
ОтговорИзтриванеи трябва да си отива
без нито едно "прости ми",
без нито едно "обичам те".
Човек може
и трябва
да си отива красиво.
По големите улици
ще вървят пак младежите
и ще е пак тъжно
в баналния мрак
и ще бъде пак тъжно,
пак ниско небето.
Но човек е длъжен
и трябва да си отива
без нито едно "сбогом",
без нито едно "забрави".
...
:)
Иван Пейчев
ОтговорИзтриванеjoder, Над! но да знаеш, че който се влюби в неговата поезия, отърване няма... беше време, когато знаех поне 20-тина негови стихове наизуст и понякога съм се хващал да ги рецитирам под душа:)
ОтговорИзтриванеjoder, Над! но да знаеш, че който се влюби в неговата поезия, отърване няма... беше време, когато знаех поне 20-тина негови стихове наизуст и понякога съм се хващал да ги рецитирам под душа:)
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване:)))
ОтговорИзтриванеРос, прав си! не ги рецитирам (защото не ме бива в рециталите дори и под душа :) ), но наистина по дяволите...няма отърване :)