несериозно стихотворение

  

                      На Хельо

Преди да седна

и след това,

а преди да легна

и някога. Се завръщат погребаните

вещи и една невещ.

А колко странно, че

преди да седна

и след това,

а преди да легна

и някога. Затърсих неотиването

и тук, и там,

и сега, и после,

и в, и на, и от, и за;

огън, земя,

въздух и вода

влизаха в стаята,

за да си спомня как връзвах

(като пандела за неконкретност)

върху ковчезите (им) смеха (си).

Но защото не съдържаха невещ,
гонех ги от стаята                            

като покварена ВЕЩици

и чувах обратния им смях,

полазващ по панелите.

И пак

преди да седна

и след това,

а преди да легна

и някога. Разтурвах, късах,

подреждах и залепях

всички отивания,

за да намеря неотиването

и онази сигурност, че

трябва (мога) да я имам,

не защото е невещ,

а защото я мисля за такава.